Накратко (TL;DR)
- България е усвоила 37% от средствата по REPowerEU, основно за саниране и ВЕИ
- Планът за справедлив преход предвижда поетапно намаляване на въглищните мощности до 2038 г.
- Цените за битови потребители остават регулирани, но натискът за либерализация расте
- Инсталираните фотоволтаични мощности са се увеличили с 28%, но мрежата изостава с капацитета
- Съхранението на енергия остава критичен проблем: едва 12% от планирания батериен капацитет е в експлоатация
Актуално състояние на енергийния преход в България към средата на 2026 г.
Контекст
България е поела ангажимент за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 г. Основният инструмент е НПВУ, допълнен от глава REPowerEU.
Напредък по REPowerEU
Към юни 2026 г. България е получила второ плащане по REPowerEU в размер на 724 млн. евро. Средствата са насочени към енергийна ефективност (42%), ВЕИ (28%) и модернизация на мрежата (18%).
Въглищни централи
Четирите териториални плана за справедлив преход са одобрени от ЕК. Графикът предвижда поетапно намаляване до 2038 г., но ТЕЦ Марица Изток 2 продължава да работи с над 60% капацитет.
Ключов въпрос: Дали България ще спази графика зависи от темпа на изграждане на заместващи мощности и капацитет за съхранение.
Цени и предизвикателства
КЕВР запази регулираните цени до юни 2026 г. Борсовата цена варира между 180 и 240 лв./MWh, докато битовите потребители плащат около 140 лв./MWh. Разликата се покрива от Фонд Сигурност.
Как работи тази публикация
Всеки материал следва принципа "доказателства на първо място, несигурност изрично". Пълна методология →