Общество

Онлайн измами в България: как да ги разпознаете и защитите

Фишинг, фалшиви магазини, инвестиционни схеми — практически наръчник за защита

Автор: bgnews.pro редакция Четене: няколко минути Обновено: 20.06.2026 Публикувано: 20.06.2026

Накратко (TL;DR)

  • Фишингът остава най-разпространената онлайн измама — над 60% от докладваните случаи в България
  • Фалшивите онлайн магазини в социалните мрежи са нараснали с 40% спрямо 2025 г.
  • Инвестиционните схеми (крипто, форекс) обещават нереалистична възвращаемост — ако звучи твърде добре, за да е истина, вероятно не е
  • Никоя банка или институция няма да ви поиска парола, ПИН или код за потвърждение по телефона или имейл
  • Ако сте станали жертва, действайте веднага: блокирайте картата, сменете паролите и подайте сигнал в ГДБОП

Разглеждаме най-честите видове онлайн измами, които засягат българските потребители, как да ги разпознаете преди да станете жертва и какви стъпки да предприемете, ако вече сте засегнати.

Мащабът на проблема

По данни на ГДБОП, през 2025 г. са регистрирани над 3 200 случая на онлайн измами в България — ръст от 25% спрямо предходната година. Реалният брой вероятно е много по-висок, тъй като голяма част от жертвите не подават сигнал от срам или защото смятат, че сумата е твърде малка.

Най-честите видове измами

  • Фишинг: фалшиви имейли/SMS от банки, куриери, институции — целят да откраднат пароли и данни
  • Фалшиви онлайн магазини: предлагат маркови стоки на нереалистично ниски цени, често в Instagram/Facebook
  • Инвестиционни схеми: обещават висока доходност от крипто, форекс или „революционни технологии"
  • Телефонни измами: обаждания от „полицията" или „банката" с искане за пари или лични данни
  • Романтични измами: изграждане на доверие в сайтове за запознанства, последвано от молба за пари

Как да се защитите — 5 конкретни правила

1. Никога не кликвайте върху линкове в непоискани имейли или SMS-и. Вместо това, отворете сайта на институцията директно в браузъра. 2. Проверявайте URL адреса — фалшивите сайтове често имат почти идентичен адрес с една разменена буква. 3. Активирайте двуфакторна автентикация (2FA) навсякъде, където е възможно. 4. Използвайте различни пароли за различните си акаунти — мениджър на пароли помага. 5. Ако сделка изглежда твърде добра, за да е истина — проверявайте продавача в Google с добавяне на думата „измама" или „scam".

Запомнете: Банки, НАП, полиция и куриерски фирми НИКОГА няма да ви поискат парола, ПИН код или да ви накарат да инсталирате софтуер за отдалечен достъп.

Какво да направите, ако сте станали жертва

1. Незабавно блокирайте засегнатата банкова карта през мобилното приложение или на телефон на банката. 2. Сменете паролите на всички засегнати акаунти. 3. Подайте сигнал на https://cybercrime.bg (ГДБОП, сектор Киберпрестъпност). 4. Запазете всички доказателства: скрийншоти, имейли, съобщения. 5. Ако сумата е значителна, подайте жалба и в банката си — в някои случаи може да възстановите средства чрез чарджбек процедура.

Как работи тази публикация

Всеки материал следва принципа "доказателства на първо място, несигурност изрично". Пълна методология →

Източници

ГДБОП — сектор Киберпрестъпност